квас

Речник на българския език

квас съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ква̀сът, ква̀са, само ед., м.
1. Получени по специален начин гъбички от хляб, които служат като мая за ново замесване на хляб. Някога хлябът се е месел с квас и е бил много вкусен.
2. Руска национална напитка, получена при ферментация, обикн. на хлебни продукти.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. квас
непълен член ква-са
пълен член ква-сът
мн.ч. ква-со-ве
членувано ква-со-ве-те
бройна форма ква-са
звателна форма