кварц

Речник на българския език

кварц съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

ква̀рцът, ква̀рца, само ед., м.
1. Твърд минерал (силициев двуокис), суровина за производство на стъкло, порцелан, използван и в бижутерията.
2. Разг. Облъчване с кварцова лампа. Правя си кварц.
прил. ква̀рцов, ква̀рцова, ква̀рцово, мн. ква̀рцови.
Кварцова лампа. — Вид лампа за облъчване с ултравиолетови лъчи.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кварц
непълен член квар-ца
пълен член квар-цът
мн.ч. квар-цо-ве
членувано квар-цо-ве-те
бройна форма квар-ца
звателна форма