квакане

Речник на българския език

квакане съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ква-ка-не
членувано ква-ка-не-то
мн.ч. ква-ка-ния
членувано ква-ка-ни-я-та