квадратура

Речник на българския език

квадрату̀ра съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед.
1. Площ, измерена в квадратни метри. Каква е квадратурата на жилището?
2. Спец. В астрономията — положение на планета под прав ъгъл към линията между Слънцето и Земята.

Грешни изписвания (7)

  • квадратуръ
  • квадрътура
  • квадрътуръ
  • квъдратура
  • квъдратуръ
  • квъдрътура
  • квъдрътуръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. квад-ра-ту-ра
членувано квад-ра-ту-ра-та
мн.ч. квад-ра-ту-ри
членувано квад-ра-ту-ри-те
звателна форма