ка̀шлица
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
ж., само ед. Изкарване на силна струя въздух от устата, придружено с характерен шум, причинено от заболяване на дихателните органи. Цяла нощ чувам кашлицата му.
Грешни изписвания (3)
- кашлеца
- кашлецъ
- кашлицъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | каш-ли-ца | |
|---|---|---|
| членувано | каш-ли-ца-та | |
| мн.ч. | каш-ли-ци | |
| членувано | каш-ли-ци-те | |
| звателна форма | — | |