каца

1. ка̀ца — съществително име, женски род (тип 41)

Значение

мн. ка̀ци, ж. Голям съд, направен от стегнати с метални обръчи подредени една до друга дъски, с форма на издут цилиндър или на пресечен конус, който се използва за поставяне на кисело зеле, туршия и др. Направиха една каца кисело зеле.
същ. умал. ка̀че, мн. ка̀чета, ср.

Грешни изписвания (1)

кацъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.		ка-ца
ед.ч.	членувано	ка-ца-та
мн.ч.		ка-ци
мн.ч.	членувано	ка-ци-те
звателна форма		—

2. каца — сег. вр., 3 л., ед. ч.

каца е производна форма на кацам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. каца — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

каца е производна форма на кацам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. каца — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

каца е производна форма на кацам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).