катунар

Речник на българския език

катуна̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

катуна̀рят, катуна̀ря, мн. катуна̀ри, м. Циганин, който живее на катун.
Като катунар. — Живея в движение, пътувам много или често сменям местожителството си.

Грешни изписвания (3)

  • катонар
  • кътонар
  • кътунар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ту-нар
непълен член ка-ту-на-ря
пълен член ка-ту-на-рят
мн.ч. ка-ту-на-ри
членувано ка-ту-на-ри-те
бройна форма ка-ту-на-ри
звателна форма ка-ту-на-рю