католик

Речник на българския език

католѝк съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

мн. католѝци, м. Лице, което изповядва католицизма.

Грешни изписвания (3)

  • катулик
  • кътолик
  • кътулик

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-то-лик
непълен член ка-то-ли-ка
пълен член ка-то-ли-кът
мн.ч. ка-то-ли-ци
членувано ка-то-ли-ци-те
бройна форма ка-то-ли-ци
звателна форма ка-то-ли-ко