кататония

Речник на българския език

катато̀ния съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Разновидност на шизофренията, протичаща с кататонен ступор (продължителна застиналост на тялото в една поза при липса на словесен контакт) и кататонна хиперкинеза (двигателна и словесна възбуда — болните са в непрекъснато безцелно движение и изведнъж могат да застинат в една поза).

Грешни изписвания (23)

  • кататониъ
  • кататонеа
  • кататонеъ
  • кататонея
  • кататониа
  • катътонеа
  • катътонеъ
  • катътонея
  • катътониа
  • катътониъ
  • катътония
  • кътатонеа
  • кътатонеъ
  • кътатонея
  • кътатониа
  • кътатониъ
  • кътатония
  • кътътонеа
  • кътътонеъ
  • кътътонея
  • кътътониа
  • кътътониъ
  • кътътония

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-та-то-ния
членувано ка-та-то-ни-я-та
мн.ч. ка-та-то-нии
членувано ка-та-то-ни-и-те
звателна форма