катари

Речник на българския език

катари съществително име, плуралия тантум (тип 75) редактиране

Значение

ист. Привърженици на голямо еретическо движение, произхождащо от богомилството и особено разпространено през ХІ—Х— в. в Северна и Централна Италия и донякъде в Южна Франция.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч.
членувано
мн.ч. ка-та-ри
членувано ка-та-ри-те