карък

Речник на българския език

карък съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-рък
непълен член ка-ръ-ка
пълен член ка-ръ-кът
мн.ч. ка-ръ-ци
членувано ка-ръ-ци-те
бройна форма ка-ръ-ци
звателна форма ка-ръ-ко