каруца̀р
—
съществително име, мъжки род
(тип 31a)
Значение
каруца̀рят, каруца̀ря, мн. каруца̀ри, м.
1. Остар. Човек, чиято работа е да кара каруца.
2. Занаятчия, който изработва каруци. Има ли в това село каруцар?
1. Остар. Човек, чиято работа е да кара каруца.
2. Занаятчия, който изработва каруци. Има ли в това село каруцар?
Грешни изписвания (3)
- кароцар
- къроцар
- къруцар
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ка-ру-цар | |
|---|---|---|
| непълен член | ка-ру-ца-ря | |
| пълен член | ка-ру-ца-рят | |
| мн.ч. | ка-ру-ца-ри | |
| членувано | ка-ру-ца-ри-те | |
| бройна форма | ка-ру-ца-ри | |
| звателна форма | ка-ру-ца-рю | |