картотечен

Речник на българския език

картотѐчен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • картотечин
  • картутечен
  • картутечин
  • къртотечен
  • къртотечин
  • къртутечен
  • къртутечин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кар-то-те-чен
непълен член кар-то-теч-ния
пълен член кар-то-теч-ни-ят
ж. р. кар-то-теч-на
членувано кар-то-теч-на-та
ср. р. кар-то-теч-но
членувано кар-то-теч-но-то
мн. ч. кар-то-теч-ни
членувано кар-то-теч-ни-те