картотекар

Речник на българския език

картотека̀р съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • картотикар
  • картутекар
  • картутикар
  • къртотекар
  • къртотикар
  • къртутекар
  • къртутикар

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-то-те-кар
непълен член кар-то-те-ка-ря
пълен член кар-то-те-ка-рят
мн.ч. кар-то-те-ка-ри
членувано кар-то-те-ка-ри-те
бройна форма кар-то-те-ка-ри
звателна форма кар-то-те-ка-рю