картоиграч

Речник на българския език

картоигра̀ч съществително име, мъжки род (тип 7b) редактиране

Значение

мн. картоигра̀чи, м. Любител на играта на карти; картаджия. Мъжът ѝ е страстен картоиграч.

Грешни изписвания (7)

  • картоеграч
  • картуеграч
  • картуиграч
  • къртоеграч
  • къртоиграч
  • къртуеграч
  • къртуиграч

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-то-иг-рач
непълен член кар-то-иг-ра-ча
пълен член кар-то-иг-ра-чът
мн.ч. кар-то-иг-ра-чи
членувано кар-то-иг-ра-чи-те
бройна форма кар-то-иг-ра-чи
звателна форма кар-то-иг-ра-чо