картодържател

Речник на българския език

картодържател съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-то-дър-жа-тел
непълен член кар-то-дър-жа-те-ля
пълен член кар-то-дър-жа-те-лят
мн.ч. кар-то-дър-жа-те-ли
членувано кар-то-дър-жа-те-ли-те
бройна форма кар-то-дър-жа-те-ли
звателна форма кар-то-дър-жа-те-лю