каро

Речник на българския език

каро̀ — съществително име, среден род (тип 62) редактиране

Значение

мн. карѝ, ср. Вид карта за игра, означена с червен четириъгълник. Паднаха ми се две кари.

Грешни изписвания (1)

  • къро

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ро
членувано ка-ро-то
мн.ч. ка-ри
членувано ка-ри-те

Връзки