кариес

Речник на българския език

ка̀риес съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ка̀риеси, (два) ка̀риеса, м. Спец. В медицината — разрушаване на твърдата тъкан на зъб. Детето има два кариеса, които трябва да се лекуват.

Грешни изписвания (3)

  • кареес
  • кареис
  • кариис

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ри-ес
непълен член ка-ри-е-са
пълен член ка-ри-е-сът
мн.ч. ка-ри-е-си
членувано ка-ри-е-си-те
бройна форма ка-ри-е-са
звателна форма