кардиология

Речник на българския език

кардиоло̀гия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Наука за сърцето и кръвоносните съдове.

Грешни изписвания (47)

  • кардеологеа
  • кардеологеъ
  • кардеологея
  • кардеологиа
  • кардеологиъ
  • кардеология
  • кардеулогеа
  • кардеулогеъ
  • кардеулогея
  • кардеулогиа
  • кардеулогиъ
  • кардеулогия
  • кардиологеа
  • кардиологеъ
  • кардиологея
  • кардиологиа
  • кардиологиъ
  • кардиулогеа
  • кардиулогеъ
  • кардиулогея
  • кардиулогиа
  • кардиулогиъ
  • кардиулогия
  • кърдеологеа
  • кърдеологеъ
  • кърдеологея
  • кърдеологиа
  • кърдеологиъ
  • кърдеология
  • кърдеулогеа
  • кърдеулогеъ
  • кърдеулогея
  • кърдеулогиа
  • кърдеулогиъ
  • кърдеулогия
  • кърдиологеа
  • кърдиологеъ
  • кърдиологея
  • кърдиологиа
  • кърдиологиъ
  • кърдиология
  • кърдиулогеа
  • кърдиулогеъ
  • кърдиулогея
  • кърдиулогиа
  • кърдиулогиъ
  • кърдиулогия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кар-ди-о-ло-гия
членувано кар-ди-о-ло-ги-я-та
мн.ч. кар-ди-о-ло-гии
членувано кар-ди-о-ло-ги-и-те
звателна форма