капанче

Речник на българския език

капа̀нче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. капа̀нчета, ср.
1. Малък капан.
2. Разг. Малка кръчма. Обича да се заседява в капанчетата.

Грешни изписвания (3)

  • капанчи
  • къпанче
  • къпанчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-пан-че
членувано ка-пан-че-то
мн.ч. ка-пан-че-та
членувано ка-пан-че-та-та