кантонер

Речник на българския език

кантонѐр съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

мн. кантонѐри, м. Пазач на железопътна линия или шосе.

Грешни изписвания (3)

  • кантунер
  • кънтонер
  • кънтунер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кан-то-нер
непълен член кан-то-не-ра
пълен член кан-то-не-рът
мн.ч. кан-то-не-ри
членувано кан-то-не-ри-те
бройна форма кан-то-не-ри
звателна форма кан-то-не-ре