кантарджия

Речник на българския език

кантарджѝя съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • кантърджия
  • кънтарджия
  • кънтърджия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кан-тар-джия
непълен член кан-тар-джи-я-та
пълен член кан-тар-джи-я-та
мн.ч. кан-тар-джии
членувано кан-тар-джи-и-те
бройна форма кан-тар-джии
звателна форма кан-тар-джи-йо