канене

Речник на българския език

ка̀нене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • канени
  • канине
  • канини

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-не-не
членувано ка-не-не-то
мн.ч. ка-не-ния
членувано ка-не-ни-я-та