кандидат-управител

Речник на българския език

кандида̀т-упра̀вител съществително име, мъжки род (тип 31a) редактиране

Значение

Грешни изписвания (31)

  • кандедат-оправетел
  • кандедат-оправетил
  • кандедат-оправител
  • кандедат-оправитил
  • кандедат-управетел
  • кандедат-управетил
  • кандедат-управител
  • кандедат-управитил
  • кандидат-оправетел
  • кандидат-оправетил
  • кандидат-оправител
  • кандидат-оправитил
  • кандидат-управетел
  • кандидат-управетил
  • кандидат-управитил
  • къндедат-оправетел
  • къндедат-оправетил
  • къндедат-оправител
  • къндедат-оправитил
  • къндедат-управетел
  • къндедат-управетил
  • къндедат-управител
  • къндедат-управитил
  • къндидат-оправетел
  • къндидат-оправетил
  • къндидат-оправител
  • къндидат-оправитил
  • къндидат-управетел
  • къндидат-управетил
  • къндидат-управител
  • къндидат-управитил

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кан-ди-дат-уп-ра-ви-тел
непълен член кан-ди-дат-уп-ра-ви-те-ля
пълен член кан-ди-дат-уп-ра-ви-те-лят
мн.ч. кан-ди-дат-уп-ра-ви-те-ли
членувано кан-ди-дат-уп-ра-ви-те-ли-те
бройна форма кан-ди-дат-уп-ра-ви-те-ли
звателна форма кан-ди-дат-уп-ра-ви-те-лю