каменлив

Речник на българския език

каменлѝв прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

каменлѝва, каменлѝво, мн. каменлѝви, прил. Който е осеян с камъни. Реката беше с каменливо дъно. Каменливо място.

Грешни изписвания (7)

  • каминлив
  • къменлив
  • къминлив
  • каменлиф
  • каминлиф
  • къменлиф
  • къминлиф

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ка-мен-лив
непълен член ка-мен-ли-вия
пълен член ка-мен-ли-ви-ят
ж. р. ка-мен-ли-ва
членувано ка-мен-ли-ва-та
ср. р. ка-мен-ли-во
членувано ка-мен-ли-во-то
мн. ч. ка-мен-ли-ви
членувано ка-мен-ли-ви-те