калъч

Речник на българския език

калъ̀ч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

м., само ед.
На калъч.Разг. Накриво, косо. Подреждам на калъч.

Грешни изписвания (1)

  • кълъч

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-лъч
непълен член ка-лъ-ча
пълен член ка-лъ-чът
мн.ч. ка-лъ-чи
членувано ка-лъ-чи-те
бройна форма ка-лъ-ча
звателна форма