калций

Речник на българския език

ка̀лций — съществително име, мъжки род (тип 32b) редактиране

Значение

ка̀лцият, ка̀лция, само ед., м. Сребристобял метал, съставна част на варовиците.

Грешни изписвания (1)

  • калцей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кал-ций
непълен член кал-ция
пълен член кал-ци-ят
мн.ч. —
членувано —
бройна форма —
звателна форма —

Връзки