калолечение

Речник на българския език

калолечѐние съществително име, среден род (тип 72) редактиране

Значение

ср., само ед. Спец. Физиотерапевтично лечение със специална кал (тиня), притежаваща лечебни свойства. Ще ходя на калолечение. Прилагам калолечение.

Грешни изписвания (7)

  • калоличение
  • калулечение
  • калуличение
  • кълолечение
  • кълоличение
  • кълулечение
  • кълуличение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-ло-ле-че-ние
членувано ка-ло-ле-че-ни-е-то
мн.ч. ка-ло-ле-че-ния
членувано ка-ло-ле-че-ни-я-та