каламбур

Речник на българския език

каламбу̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. каламбу̀ри, (два) каламбу̀ра, м. Игра на думи, при която се получава комична двусмислица.

Грешни изписвания (3)

  • калъмбур
  • къламбур
  • кълъмбур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-лам-бур
непълен член ка-лам-бу-ра
пълен член ка-лам-бу-рът
мн.ч. ка-лам-бу-ри
членувано ка-лам-бу-ри-те
бройна форма ка-лам-бу-ра
звателна форма