казарма

Речник на българския език

каза̀рма съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. каза̀рми, ж.
1. Място с постройки и двор, предназначено за войскова част. Казармата се намира в края на града.
2. Прен. Разг. Военна служба. Отивам в казармата. Казармата ще мине бързо.

Грешни изписвания (3)

  • казармъ
  • къзарма
  • къзармъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-зар-ма
членувано ка-зар-ма-та
мн.ч. ка-зар-ми
членувано ка-зар-ми-те
звателна форма