йон

Речник на българския език

йон съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

йо̀нът, йо̀на, мн. йо̀ни, (два) йо̀на, м. Спец. В химията — частица с положителен или отрицателен заряд.
прил. йо̀нен, йо̀нна, йо̀нно, мн. йо̀нни.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. йон
непълен член йо-на
пълен член йо-нът
мн.ч. йо-ни
членувано йо-ни-те
бройна форма йо-на
звателна форма