1.
йо̀га
—
съществително име, мъжки род
(тип 38)
Значение
м., само ед.
1. Древноиндийско религиозно-мистично учение, възникнало през IV — II в. пр. н. е., което чрез специални упражнения цели самовглъбяване и съединяване на човека с природата.
2. Система от пози и движения, която се прилага с лечебна цел. Практикувам йога.
3. Последовател на това учение.
прил. йогѝйски, йогѝйска, йогѝйско, мн. йогѝйски.
1. Древноиндийско религиозно-мистично учение, възникнало през IV — II в. пр. н. е., което чрез специални упражнения цели самовглъбяване и съединяване на човека с природата.
2. Система от пози и движения, която се прилага с лечебна цел. Практикувам йога.
3. Последовател на това учение.
прил. йогѝйски, йогѝйска, йогѝйско, мн. йогѝйски.
Грешни изписвания (1)
- йогъ
2.
йо̀га
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
м., само ед.
1. Древноиндийско религиозно-мистично учение, възникнало през IV — II в. пр. н. е., което чрез специални упражнения цели самовглъбяване и съединяване на човека с природата.
2. Система от пози и движения, която се прилага с лечебна цел. Практикувам йога.
3. Последовател на това учение.
прил. йогѝйски, йогѝйска, йогѝйско, мн. йогѝйски.
1. Древноиндийско религиозно-мистично учение, възникнало през IV — II в. пр. н. е., което чрез специални упражнения цели самовглъбяване и съединяване на човека с природата.
2. Система от пози и движения, която се прилага с лечебна цел. Практикувам йога.
3. Последовател на това учение.
прил. йогѝйски, йогѝйска, йогѝйско, мн. йогѝйски.
Грешни изписвания (1)
- йогъ