ишлеме

Речник на българския език

ишлемѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. ишлемѐта, ср. Разг. Изработване на нещо с материали на клиента и заплащане на парче.

Грешни изписвания (3)

  • ешлеме
  • ешлиме
  • ишлиме

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. иш-ле-ме
членувано иш-ле-ме-то
мн.ч. иш-ле-ме-та
членувано иш-ле-ме-та-та