истерѝк
—
съществително име, мъжки род
(тип 14a)
Значение
мн. истерѝци, м.
1. Човек, който страда от истерия.
2. Човек, който по темперамент е раздразнителен. Голям истерик е, за най-малкото нещо се кара с хората.
1. Човек, който страда от истерия.
2. Човек, който по темперамент е раздразнителен. Голям истерик е, за най-малкото нещо се кара с хората.
Грешни изписвания (3)
- естерик
- естирик
- истирик
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ис-те-рик | |
|---|---|---|
| непълен член | ис-те-ри-ка | |
| пълен член | ис-те-ри-кът | |
| мн.ч. | ис-те-ри-ци | |
| членувано | ис-те-ри-ци-те | |
| бройна форма | ис-те-ри-ци | |
| звателна форма | ис-те-ри-ко | |