исиха̀зъм
—
съществително име, мъжки род
(тип 11)
Значение
м., само ед. Истор. Религиозно учение във Византия и България през ХIII — ХIV в., чиито последователи се стремят към единение с Бога чрез аскетичен живот и самовглъбяване.
прил. исиха̀стки, исиха̀стка, исиха̀стко, мн. исиха̀стки.
прил. исиха̀стки, исиха̀стка, исиха̀стко, мн. исиха̀стки.
Грешни изписвания (7)
- есехазам
- есехазъм
- есихазам
- есихазъм
- исехазам
- исехазъм
- исихазам
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | иси-ха-зъм | |
|---|---|---|
| непълен член | иси-хаз-ма | |
| пълен член | иси-хаз-мът | |
| мн.ч. | иси-хаз-ми | |
| членувано | иси-хаз-ми-те | |
| бройна форма | иси-ха-зъ-ма | |
| звателна форма | — | |