ироник

Речник на българския език

ироник съществително име, мъжки род (тип 14a) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. иро-ник
непълен член иро-ни-ка
пълен член иро-ни-кът
мн.ч. иро-ни-ци
членувано иро-ни-ци-те
бройна форма иро-ни-ци
звателна форма иро-ни-ко