иронизиране

Речник на българския език

иронизиране съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. иро-ни-зи-ра-не
членувано иро-ни-зи-ра-не-то
мн.ч. иро-ни-зи-ра-ния
членувано иро-ни-зи-ра-ни-я-та