иридий

Речник на българския език

ирѝдий съществително име, мъжки род (тип 32b) редактиране

Значение

м., само ед. Спец. Сивобял тежък метал, използван главно за направа на сплави с платината.

Грешни изписвания (3)

  • еридей
  • еридий
  • иридей

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ири-дий
непълен член ири-дия
пълен член ири-ди-ят
мн.ч.
членувано
бройна форма
звателна форма