ипохондрия

Речник на българския език

ипохо̀ндрия съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

ж., само ед. Психическо разстройство, изразяващо се в прекомерен страх от болести. Страдам от ипохондрия.

Грешни изписвания (11)

  • ипохондреа
  • ипохондреъ
  • ипохондрея
  • ипохондриа
  • ипохондриъ
  • ипухондреа
  • ипухондреъ
  • ипухондрея
  • ипухондриа
  • ипухондриъ
  • ипухондрия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ипо-хон-д-рия
членувано ипо-хон-д-ри-я-та
мн.ч. ипо-хон-д-рии
членувано ипо-хон-д-ри-и-те
звателна форма