ипотекѝране — съществително име, среден род (тип 71)
Значение
Банков термин: залагане на недвижимо имущество като обезпечение по отпуснат заем от банката, стойността на което следва да покрива размера на главницата и дължимата лихва по заема.
Грешни изписвания (7)
- ипотекиръне
- ипотикиране
- ипотикиръне
- ипутекиране
- ипутекиръне
- ипутикиране
- ипутикиръне
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
ед.ч. | ипо-те-ки-ра-не | |
---|---|---|
членувано | ипо-те-ки-ра-не-то | |
мн.ч. | ипо-те-ки-ра-ния | |
членувано | ипо-те-ки-ра-ни-я-та |