инхалатор

Речник на българския език

инхала̀тор съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. инхала̀тори, (два) инхала̀тора, м. Апарат за инхалация.

Грешни изписвания (7)

  • енхалатор
  • енхалатур
  • енхълатор
  • енхълатур
  • инхалатур
  • инхълатор
  • инхълатур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-ха-ла-тор
непълен член ин-ха-ла-то-ра
пълен член ин-ха-ла-то-рът
мн.ч. ин-ха-ла-то-ри
членувано ин-ха-ла-то-ри-те
бройна форма ин-ха-ла-то-ра
звателна форма