инфракция

Речник на българския език

инфра̀кция съществително име, женски род (тип 47) редактиране

Значение

мед. Ъглово деформиране на костта при деца след огъване на костните пластове, които се вбиват един в друг.

Грешни изписвания (5)

  • инфракциъ
  • инфракцеа
  • инфракцеъ
  • инфракцея
  • инфракциа

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-ф-рак-ция
членувано ин-ф-рак-ци-я-та
мн.ч. ин-ф-рак-ции
членувано ин-ф-рак-ци-и-те
звателна форма