информатика

Речник на българския език

1. информа̀тика съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

ж., само ед. Наука за автоматичното обработване на информация.

Грешни изписвания (15)

  • енформатека
  • енформатекъ
  • енформатика
  • енформатикъ
  • енфурматека
  • енфурматекъ
  • енфурматика
  • енфурматикъ
  • информатека
  • информатекъ
  • информатикъ
  • инфурматека
  • инфурматекъ
  • инфурматика
  • инфурматикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-фор-ма-ти-ка
членувано ин-фор-ма-ти-ка-та
мн.ч. ин-фор-ма-ти-ки
членувано ин-фор-ма-ти-ки-те
звателна форма

2. информатика — ед. ч. непълен член

информатика е производна форма на информатик (ед. ч. непълен член).