инфинитивен

Речник на българския език

инфинитѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • енфенетивен
  • енфенетивин
  • енфенитивен
  • енфенитивин
  • енфинетивен
  • енфинетивин
  • енфинитивен
  • енфинитивин
  • инфенетивен
  • инфенетивин
  • инфенитивен
  • инфенитивин
  • инфинетивен
  • инфинетивин
  • инфинитивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ин-фи-ни-ти-вен
непълен член ин-фи-ни-тив-ния
пълен член ин-фи-ни-тив-ни-ят
ж. р. ин-фи-ни-тив-на
членувано ин-фи-ни-тив-на-та
ср. р. ин-фи-ни-тив-но
членувано ин-фи-ни-тив-но-то
мн. ч. ин-фи-ни-тив-ни
членувано ин-фи-ни-тив-ни-те