инферно

Речник на българския език

инферно съществително име, среден род (тип 301) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-фер-но
членувано ин-фер-но-то
мн.ч.
членувано