инфантилен

Речник на българския език

инфантѝлен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

инфантѝлна, инфантѝлно, мн. инфантѝлни, прил.
1. В медицината — който е недоразвит, с детски признаци и поведение.
2. Прен. Който е необмислен, глупав, наивен. Инфантилна постъпка.

Грешни изписвания (7)

  • енфантилен
  • енфантилин
  • енфънтилен
  • енфънтилин
  • инфантилин
  • инфънтилен
  • инфънтилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ин-фан-ти-лен
непълен член ин-фан-тил-ния
пълен член ин-фан-тил-ни-ят
ж. р. ин-фан-тил-на
членувано ин-фан-тил-на-та
ср. р. ин-фан-тил-но
членувано ин-фан-тил-но-то
мн. ч. ин-фан-тил-ни
членувано ин-фан-тил-ни-те