инфанта

Речник на българския език

1. инфа̀нта съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. инфа̀нти, ж. Истор. В Испания и Португалия — титла, носена от дъщерите на краля.

Грешни изписвания (3)

  • енфанта
  • енфантъ
  • инфантъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-фан-та
членувано ин-фан-та-та
мн.ч. ин-фан-ти
членувано ин-фан-ти-те
звателна форма

2. инфанта — ед. ч. непълен член

инфанта е производна форма на инфант (ед. ч. непълен член).

3. инфанта — бройна форма

инфанта е производна форма на инфант (бройна форма).