интрузивен

Речник на българския език

интрузѝвен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (7)

  • ентрозивен
  • ентрозивин
  • ентрузивен
  • ентрузивин
  • интрозивен
  • интрозивин
  • интрузивин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ин-т-ру-зи-вен
непълен член ин-т-ру-зив-ния
пълен член ин-т-ру-зив-ни-ят
ж. р. ин-т-ру-зив-на
членувано ин-т-ру-зив-на-та
ср. р. ин-т-ру-зив-но
членувано ин-т-ру-зив-но-то
мн. ч. ин-т-ру-зив-ни
членувано ин-т-ру-зив-ни-те