интроверт

Речник на българския език

интроверт съществително име, мъжки род (тип 7a) редактиране

Значение

псих. Лице, отдаващо по-голямо значение на своя вътрешен свят, отколкото на външния. Противоположно на екстраверт.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ин-т-ро-верт
непълен член ин-т-ро-вер-та
пълен член ин-т-ро-вер-тът
мн.ч. ин-т-ро-вер-ти
членувано ин-т-ро-вер-ти-те
бройна форма ин-т-ро-вер-ти
звателна форма ин-т-ро-вер-те