интерферѐнция
—
съществително име, женски род
(тип 47)
Значение
ж., само ед. Спец.
1. Във физиката — наслагване на взаимносвързани звукови, светлинни и др. вълни, при което се получават места с увеличаване или с намаляване на движението им.
2. В езикознанието — пренасяне на особености от родния език върху изучавания чужд език.
1. Във физиката — наслагване на взаимносвързани звукови, светлинни и др. вълни, при което се получават места с увеличаване или с намаляване на движението им.
2. В езикознанието — пренасяне на особености от родния език върху изучавания чужд език.
Грешни изписвания (23)
- интерференцеа
- интерференцеъ
- интерференцея
- интерференциа
- интерференциъ
- интерфиренцеа
- интерфиренцеъ
- интерфиренцея
- интерфиренциа
- интерфиренциъ
- интерфиренция
- интирференцеа
- интирференцеъ
- интирференцея
- интирференциа
- интирференциъ
- интирференция
- интирфиренцеа
- интирфиренцеъ
- интирфиренцея
- интирфиренциа
- интирфиренциъ
- интирфиренция
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | ин-тер-фе-рен-ция | |
|---|---|---|
| членувано | ин-тер-фе-рен-ци-я-та | |
| мн.ч. | ин-тер-фе-рен-ции | |
| членувано | ин-тер-фе-рен-ци-и-те | |
| звателна форма | — | |